За мен е огромна чест да ви представя извънредния и пълномощен

...
За мен е огромна чест да ви представя извънредния и пълномощен
Коментари Харесай

Карбовски, Кошлуков, Конфуций, Възраждане, БСП. Ето как Китай прониква в България

" За мен е голяма чест да ви показва изключителния и пълномощен дипломат на Китайската национална република в Народна република… република България ".

С този лапсус Мартин Карбовски стартира своето изявление с дипломат Дай Цинли в канала си в YouTube. В идващите 40 минути двамата беседват за плановете, които посолството осъществя в България, за желанието на Пекин да усили " съдействието "  си със София, за историята на страната, както и за " неповторимия път на развиване на Китай ", както го разказва господин Карбовски.

" Надяваме се, че българският народ ще научи повече за историята на тайванския въпрос и ще поддържа справедливата идея на китайския народ да се опълчва на сепаратистките действия в Тайван, с цел да осъществя националното си обединяване ", споделя Дай Цинли. " Ако излезем от политиката (…) желая да изкажа голямото си почитание към софтуерния напредък в Китай ", дава отговор Карбовски.
Кои са проводниците на китайското въздействие в България
" Нашият екип, нашият канал желае да споделя за Китай ", обобщава към края на изявлението Карбовски.

Това обаче е видно освен от тази декларация на водещия, само че и от наличието в канала му. В поредицата " Проект: Непознатият Китай " китаисти, публицисти, политици от " Възраждане ", представители на бизнеса и на институции описват пред Карбовски за културните особености и икономическите триумфи на комунистическата страна.

Дъждовни води изпрати питане до Мартин Карбовски дали планът е осъществен с поддръжката на посолството на КНР в България или друга институция, обвързвана с Пекин. До публикуването на този текст отговор не бе получен.

Бившият дълготраен водещ на предаването " Отечествен фронт "  не е единствен.

" Китайското въздействие в България минава през медиите - рубриката на " 24 часа ", обособени репортажи на малките екрани, проруски уеб сайтове като " Поглед.инфо "  и публицисти като Мартин Карбовски ", споделя пред Дъждовни води Румена Филипова, ръководител на Института за световни разбори, който от години следи китайската агитация и наличие в България.

Според Филипова темата за китайското въздействие значително остава отвън радара. А за това отговорност носят и политическите партии.

" Платформите на партиите са главно ориентирани към вътрешната политика. Външнополитически въпроси съвсем не се засягат, камо ли пък Китай ", споделя тя.

Има обаче избрани партии, които по по-прикрит метод се интересуват от тематиката, като стават проводници на китайско въздействие.

През юли 2024 година да вземем за пример представители на Китайската комунистическа партия посетиха България по покана на новото управление на Българска социалистическа партия. На " Позитано " 20 те са разискали с българските си сътрудници " опциите за задълбочаване на съдействието сред двете партии и позициите им по разнообразни външнополитически и стопански въпроси ", похвалиха се от Българска социалистическа партия. Последва и среща с " Възраждане ", а Костадин Костадинов разгласява фотография в обществените мрежи, на която се ръкува с Чен Джоу, зам.-министъра на интернационалния отдел на Китайската комунистическа партия.

Подобно на господин Карбовски, други основатели на наличие също популяризират редом проруски и прокитайски разкази.

" Като наклонност следим по какъв начин проруските играчи способстват навлизането и на китайско въздействие, до момента в който всички останали неглижират тематиката ", добавя Румена Филипова.

Сайтът " Поглед.инфо "  препубликува материали от китайската държавна медия. Публикуват се и доста прокитайски разбори, приспособени от съветски източници като " Фонд за стратегическа просвета ", който съветското външно министерство разказва като собствен сътрудник, и като пропагандния уебсайт " Царьград ". " Царьград "  е благосъстоятелност на олигарха Константин Малофеев, на който през 2019 година бе неразрешено да влиза в България поради " проект за смяна на геополитическата ориентировка на България ", включващ закупуването на телевизия и финансирането на политическа партия.
" Когнитивната война " на Китай
Допреди началото на пълномащабната война в Украйна специалистите правеха следната разлика сред китайската и съветската агитация - до момента в който тази, идваща от Кремъл, бе доста нападателна и целеше най-вече да подкопае стабилността и доверието в институциите на Запад, пропагандата от Пекин главно полираше имиджа на режима там. Тя основава " позитивен облик на Китай, разпространява ролята на Китай в международната търговия и се пробва сериозни въпроси като народна власт, Хонконг, Тайван, уйгури, Ковид или да бъдат представяни в позитивна светлина, или да се премълчават ", споделя доктор Кристофер Неринг от Института по киберразузнаване във Франкфурт.

" От 2022 година насам обаче следим все по-тясно съдействие сред Китай и Русия в региона на пропагандата, като и двете страни популяризират едни и същи разкази изключително във връзка с Украйна, а китайските канали в обществените мрежи прокарват и съветско наличие ", добавя специалистът по дезинформация и изкуствен интелект.

" В международен мащаб Китай към този момент работи по-агресивно в формалните канали, през обществените медии на посолствата, само че и посредством координирани онлайн акции за дезинформация ", обяснява Неринг. " Китай разчита от ден на ден на изкуствения разсъдък - автоматизирани, само че действително изглеждащи ботове, дълбоки имитации и наличие с ИИ, инфлуенсъри, генерирани с ИИ - като значим инструмент за по този начин наречената " когнитивна война ". Тя включва и разбор на данни и консуматори, ръководен от ИИ, който оказва помощ за автоматизирано даване на персонализирани известия на потребителите за да се повлияе на тяхното мислене и усещане. "

Според експертни оценки Китай харчи по няколко милиарда годишно за агитация. Голяма част от тях отиват за Китайската световна телевизионна мрежа (CGTN) и Радио Китай (CRI), което поддържа страница и на български език. Българската редакция е учредена на 17 април 1974 година, споделя основната редакторка Фанлей Ся в изявление за БНР през 2018 година. Тя добавя, че в редакцията множеството служители са китайци, а българите са трима. Дъждовни води се обърна с въпроси към българската редакция на Радио Китай, само че не получи отговор.

От уеб страницата на българската редакция на Радио Китай разбираме, че през април генералният шеф на Българска национална телевизия Емил Кошлуков е посетил Пекин и е подписал меморандум за съдействие с Китайската медийна група. Кошлуков дава и изявление пред журналистка от българската редакция на Радио Китай, в което споделя, че желае сред него и Българска национална телевизия да има по-активен продан на наличие и даже мечтае за снимането на общ сериал.

Под управлението на Емил Кошлуков партньорството сред Българска национална телевизия и българската редакция на Дойче Веле бе замразено.

Интервюто с Кошлуков е оповестено и във Facebook страницата на Радио Китай. То е спонсорирано, което значи, че китайската държавна медия заплаща да се популяризира предпочитано в обществената мрежа.

Facebook страницата на Радио Китай разгласява десетки пъти на ден - видеа, вести и наличие, предопределено особено за България. Китайската държавна медия спонсорира огромна част от изявленията си, както демонстрира инспекция в платформата за реклами на Meta. В раздела за бистрота, който Facebook поддържа за всички страници в платформата, е маркирано, че Радио Китай е плащало за рекламни акции в Meta. Проверка в Ad Library обаче не демонстрира никакви данни. Всички реклами, за които Радио Китай плаща, очевидно не спадат към категорията " политически и обществени въпроси и избори ", които платформата следи. Въпреки това се вижда, че изявленията не събират съвсем никакви интеракции, изключително на фона на огромния брой почитатели на страницата - над 440 000 профила следват Радио Китай. Публикациите обаче рядко събират повече от 100 интеракции, което повдига въпроса до каква степен действителни са профилите, които следват страницата.

Платформи като Facebook, Инстаграм и Ютюб са длъжни да отбелязват наличието на медии, следени от държавни управления на страни. Така и наличието на Радио Китай в формалните им страници и канали в платформите е обозначено. Съдържанието, продуцирано от Радио Китай, което може да бъде намерено и на уеб страницата на българската редакция на Китайската световна телевизионна мрежа (CGTN), е включено и в няколко канала в YouTube, които не са директно обвързани с китайската държавна медия. Така да вземем за пример всички видеа на Радио Китай се качват в платформата през канала " Пътешествие на Изток ", където обозначаване на обвързаността с китайската страна няма. Други видеа през годините са се появявали в платформата и през канала на " 24 часа ".

Съдържания от Радио Китай се препечатват от " 24 часа " от 2020 година насам. Дъждовни води изпрати питане до медията по отношение на партньорството на нейния издател - Медийна група България - и Радио Китай, дали то има финансово измерение и по какъв начин се управлява наличието, което се препубликува. До публикуването на този текст отговор не беше получен.

В канала " Пътешествие на Изток "  излизат и видеата от рубриката " Из Китай с Павел ". В нея българският публицист Павел Гълъбов споделя за живота си в Китай, като наличието е продуцирано напълно за българска аудитория. Дойче Веле изпрати въпроси на Гълъбов по отношение на съдействието му с Радио Китай и по какъв начин е организиран престоят му в страната. До публикуването на този текст отговор не беше получен.

В същия канал се препубликуват и видеа от студиото на " Поглед.инфо "  на тематики, свързани с Китай.

" Пекин влага милиарди долари, с цел да построи осведомителна екосистема, в която пропагандата на Китайската национална република и дезинформацията да се разпространяват и да станат преобладаващи ", написа Държавният департамент на Съединени американски щати в собствен отчет от 2023 година.

От Вашингтон показват още, че напъните на Пекин включват армии от онлайн ботове и тролове, правни дейности против тези, които подлагат на критика китайските компании и вложения, както и съглашения с медии за шерване на наличие.
Институтите " Конфуций " и тяхната роля в България
Китайското въздействие в България минава в огромна степен и през академичната среда, изяснява експертката Румена Филипова.

" Нашите проучвания в Института за световни анализи показват, че болшинството от българските държавни университети имат разнообразни по размер и активност връзки с китайски университети. Част от тях са доста проблематични, тъй като са свързани с органите на Китайската комунистическа партия и военното разузнаване ", разяснява Филипова.

Проучване на Централноевропейския институт за азиатски разбори по отношение на университетските връзки на европейските страни с Китай демонстрира, че в България действат 110 разнообразни взаимни стратегии сред български висши образователни заведения и китайски университети.

В два български университета оперират и филиали на китайския институт " Конфуций "  - в Софийския и във Великотърновския университет. И двата института оперират от българските университети, а не като външни сътрудници на образователните заведения. В множеството случаи университетското образование, подпомагано от институтите " Конфуций ", е обвързвано с проучване на китайски език, бойни изкуства и подготовка за интернационално узаконяване на езикови знания. Институтът  " Конфуций "  в София провежда и две обменни стратегии, споделят от управлението му пред Дъждовни води - летен лагер в Пекин за възпитаници и студенти, учещи китайски език, както и посещаване в китайската столица на делегация от български ръководители на образователни заведения. Според Румена Филипова пътувания като тези " основават избран мироглед у нашите сънародници, на които се показва изкривена визия за това какво съставлява страната ".

Институтът " Конфуций "  в София, както и този към ВТУ, работят и с начални и междинни учебни заведения из цялата страна - държавни и частни, които подкрепят за определяне на образование по китайски език.

От Великотърновския университет споделят пред Дъждовни води, че финансирането, което получават от " Конфуций ",  " се разходва напълно за съответните планове по дейностите на Института и университетът не получава финансиране за други потребности ". За академичната си самостоятелност във връзка с плановете на китайския институт ВТУ подсигурява посредством болшинство на българските представители в управителния съвет на института, споделят от университета пред Дъждовни води.

Докато работи взаимно с ВТУ и на процедура като част от българския университет, институтът " Конфуций "  организира и годишна конференция на тематика " Дипломатически, стопански и културни връзки сред Китай и страните от Централна и Източна Европа ". Към нея се разгласява и алманах с проучванията, показани на конференцията. Освен полемики на тематика филология и просвета, измежду тях се срещат и такива, които показват китайската геополитическа вероятност, постоянно опълчена на тази на " груповия Запад ". Редовен създател да вземем за пример е проф. Нако Стефанов - историк и анализатор. Проверка в Търговския указател демонстрира, че проф. Нако Стефанов е ръководител на Управителния съвет на Фондация " Институт Конфуций ". 

Стефанов има и дълга политическа кариера, като е бил претендент за народен представител от разнообразни партии, измежду които Политическа партия " Русофили за възобновление на отечеството ", " Българска лява коалиция ", " Партия на българските комунисти "  и Политическа партия КОЙ (Компетентност, отговорност и истина). Проф. Стефанов има също своя колонка в уеб страницата " Поглед.инфо ". Сред научните писания, показани на годишните конференции на института " Конфуций ", са " “Поднебесната ” и “Руския свят ” - минало, настояще и вероятности ", както и " Съединени американски щати и “Колективният Запад ” против Китай: “търговските ” и “технологичните войни ” през второто и третото десетилетие на XXI век ".
Новият международен ред на Си
През 2023 година, малко откакто бе избран отново за трети мандат, Си Дзинпин разгласи, че Китай работи за " реализиране на рационализация за всички страни " и построяването на " споделено бъдеще за човечеството ". От години водачът на комунистическата страна приказва за нов международен ред, надалеч от разбиранията на демократичната народна власт.

" Китай се пробва да бъде водач на този „ либерален “ международен ред, в който никой няма да господства над никого и ще бъде основано ново интернационално устройство ", споделя Румена Филипова. " А то ще включва и невмешателство във вътрешните работи на страните - т.е. дали са демократични или автократични няма да е обект на каквито и да е интернационалните контролиращи механизми. "  

Примерът с Унгария - най-големия сътрудник на Китай в Европейски Съюз - потвърждава, че и страните в блока не са ваксинирани против " китайско навлизане, което подкопава всевъзможен порив за обща политика ", показва експертката.

Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР